K Search
Умът: - Защо си тук? Нима не разбираш, че пречиш, че не си рационално обосновано, че не си правдоподобно?!
Чувството: - Пораждам се независимо от теб и бих могло да те победя. Твоята "конструктивност" се отнася единствено до теб. Без мен ти не можеш. Ако мен ме нямаше, кого ще слагаш в своите "схеми"?
Умът: - Но ти винаги си противно на мен. Никога не се движиш според моите изисквания. Те са пътят към успеха. Желаеш да разрушиш и себе си, и мен! Стремиш се да породиш хаос, дори без да разбираш, че го правиш.
Чувството: - Какво е "хаос"?
Умът: - Никога няма да разбереш какво е. Защото хаос - това си ти. Сега ще ми позволиш да те превърна в своя съдържателност. Иначе хаосът ще погълне сам себе си и от теб, и мен няма да остане и следа.
Чувството: (мълчи).
Не се завръщай, страстна обич! В мен вече капка трепет не остана! Гноясала, нежива вече рана и незарастваща - убива ме - душата ми! Косите ми са сняг от люти битки, душата ми е пепел от тревоги... Да те обичам - повече не мога! Но те желая, жарко те жадувам, мори ме страшно и горчиво въжделение, погасвам в сън сред ден и в мен гори жаждата за твоя дъх нетленно... Но ти върви! Върви си! Аз ще страдам! Все повече косите ще белеят сред пътищата, дадени и взети, които всеки има да премине и всяка стъпчица да бъде смисъл...