K Search

ПЪТ И СВЕТЛИНА

"Нощта"

Могло ли е да бъде друго? Като разтърсващо безсилие сред мрака крещи, прояжда вътрешната немощ, прояжда без надежда. Но ето - дъх, ухание на треви под Луната, под искрящите звезди... Ароматна прелест, създадена от моя Бог за мен... Молитва и Надежда... Там някъде сред храстите върви бодлива душа с красиво носле - таралежче, запътило се нанякъде, по своя таралежов път. Поздравяваме се тихо и безгласно. Съществуваме. Три пора доближават любопитно и сядат срещу мен, вероятно за да ме удостоят с компанията си в самотната и мъчителна за мен тъмност. Не ми е страшно в двата мрака. Този на безпътицата и този наоколо.

С мен е Светлината.


~ ~ ~

"Овен"

В едно красиво и светло лято в началните години на следването ми, както обикновено, преди да отпътувам към баира, изпратих дядо с овцете по пътя към баира при Сливница. Дядо вървеше най-отпред, а аз - най-отзад след стадото. Тъй като ги изведохме откъм долната порта, заобиколихме и вече при горната порта усетих, че нещо се трие в мен, целува ми ръцете, сякаш ме гали. Дядо и овцете се скриха от поглед. Опитвах се да го заобиколя, но все се преместваше и отново ми препречваше пътя... Загледах се в него. Прекрасни тревисто зелени очи, сияен поглед... Черно лице... Керемидена вълна... Чудна осанка... Гледаше ме сякаш с душата си. Погалих го. Прегърнах го. Целунах го. Главата му - по-твърда от стомана. Очите му - в тях цялата любов към мен. След това тръгнахме заедно към дядо и стадото. Сближихме се и бяхме дружки докрай. С дядо си играеха - "И ти овен, и аз овен, хайде!" - казваше дядо и опираха главите си. Беше тайна от баба, разбира се. Хората се бояха от него. Ще го обичам и нося винаги в сърцето си. Винаги си с мен, мой братко! По-силни думи има ли?


~ ~ ~

Живот...

Пропастта никога не е била по-зейнала и мракът може да се реже. Как да ги уравновеся?... Зная, че е слабост да се нуждая от някого, за да ме полее със слънчев лъч. Как да му причиня себе си? Когато навърших 20 седях на едни стълби и болеше. Казах си:"Как ще издържа и миг повече?..." Обикнах силно черния овен, обичния ми завинаги приятел и исках да съм като него. Бързах за прегръдката на любимия Мишел, който полагаше лапички и ме лекуваше. Мислех за кокошчиците, за императора ми, който е петел и исках всичко да ме спаси от гнилата болка. Пиех относително тридесет кафета, за да ми се стори, че съм жива и да се размете блудкавостта. Нахлупвах шапката си, да не виждам никого в рейса, за да не зная колко са опасностите и кой ме е видял. Важно беше да пребутваме времето. Мъчителната мъка се засилваше и се стремеше да ме събори с присъствието си окончателно. Отговарях с физически тренинг и само докато летях ме имаше. Слизах от велосипеда си, сядах на една бала в сеното и плачех, виех от болката. Не знаех какво ми е и как да стана живост. Смъртта болеше. Всички неща станаха несигурни и страшни. Катастрофични и мъчителни. Нямаше изход. С мен беше свършено. Научих се да нося мъртвостта и да усещам войната като огън в себе си. Зарекох се да бъда войн до края на дъха си и след това. Вече съвсем не можех да се концентрирам в нищо и се мятах от мъката. Четиридесет лексотана и не се отървах. Да се научиш да управляваш това е без прецедент. Много е... Който се е озовавал в живота ми си е отивал, поради особеностите. Човекът до мен ми дава кураж да понеса по-леко нищото и да ме спаси да не полудея. Нямам сили за нищо, а трябва да се живее. Как да се напъхам в някакво общество и да се оставя да ме ядат разни хора? Зная - когато попадне различен, го погубват поради този вид първична вродена сигналност. Непрекъснато ми се прожектира в главата как завършвам до кофа за боклук, като просяк, идват няколко тийнейджъра и ме гътват. Трудно се издържат миговете... Така искам, където и да си, някак да ме спасиш или да ме погубиш. Направи нещо с душата ми. Боли до агония. А и ти не съществуваш, или греша? Ще те спася от себе си. Не желая да те цапам с непосилността си. Остани си слънчице и радост. Когато ти се доще черен облачец - ей ме на. Само се пази да не те увие и притисне.


K Search

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners' sites or apps